Проектът на акт предвижда приемането на нова Наредба за оформяне, подаване и разглеждане на заявки за патенти по Закона за патентите и регистрация на полезните модели /ЗПРПМ/, както и отмяната на сега действащата Наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за патенти, приета с Постановление № 53 на Министерския съвет от 19.03.2008 г. /Обн. ДВ, бр. 33 от 28.03.2008 г./. Приемането на нова Наредба е необходимо, за да отрази променените обществени отношения във връзка с настъпилите изменения в ЗПРПМ, както и за да осигури съответствие между законовата и подзаконовата нормативна уредба в областта на защитата на индустриалната собственост. Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за патенти не е изменяна от нейното приемане през 2008 г., независимо от обстоятелството, че в този период ЗПРПМ е изменян и допълван няколко пъти. В този смисъл действащата наредба не отговаря на актуалните разпоредби в ЗПРПМ, включително по отношение на това, че в нея не е уреден режимът на регистрация на полезните модели, който до момента се осъществява с Указания на Патентното ведомство. В проекта на Наредба подробно е описана процедурата по регистрация на полезните модели, в съответствие със ЗПРПМ, така че участниците в производството да имат сигурност и предвидимост по отношение на правната закрила на полезните модели, като същевременно се уреждат в детайли заявлението и неговото съдържание. С проекта на Наредба за първи път се урежда начина на подаване на заявка за патент или полезен модел от дружество или съдружие на представители по индустриална собственост или на адвокати, както и при съвместно подаване от няколко лица. С предложената нова правна уредба ще се постигане пълно съответствие на подзаконовата нормативна уредба, свързана с оформянето, подаването и разглеждането на заявки за патенти за изобретения и полезни модели, с разпоредбите на ЗПРПМ, и ще се създаде яснота и последователност в процедурата за регистрация на патентите и полезните модели. Предложените нови разпоредби ще доведат до подобряване качеството на извършване на административните услуги от страна на Патентното ведомство на Република България, както и до повишаване бързината и ефективността на административните процеси по регистрация на полезен модел и издаване на патент. Лицата, които имат интерес от регистрацията на полезен модел или от правна закрила за своето изобретение с патент, ще бъдат улеснени при реализирането на намерението си, тъй като ще могат да направят предварителна лична оценка на усилията и финансовия ресурс, които ще са необходими, за да защитят правата си.
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за ратифициране на Протокола за предварително изпълнение (ППИ) на Споразумението относно Единния патентен съд (СЕПС) се финализира националната процедура по одобрение на Съвместното изявление по отношение тълкуването на чл. 3 от ППИ на СЕПС във връзка с неговото влизане в сила.
Посредством Съвместното изявление на държавите, ратифицирали Протокола, се цели тълкуване на разпоредбата на чл. 3 по отношение на механизма на влизане в сила на акта. В съответствие с цитираната разпоредба, Протоколът влиза в сила в деня, след като 13 подписващи държави от СЕПС, включително Германия, Франция и Великобритания, или са ратифицирали, или са информирали депозитаря, че са получили парламентарно одобрение да ратифицират Споразумението, и са подписали или ратифицирали Протокола.
В края на февруари 2020 г. правителството на Обединеното кралство обявява, че след оттеглянето си от ЕС няма да продължи членството си в Единния патентен съд и на 20 юни 2020 г. депозира официално оттеглянето си от Споразумението и Протокола към него.
Тези събития оказват влияние върху условията за влизане в сила на Протокола, поради което възниква необходимостта от тълкуване на чл. 3 от него в контекста на чл. 89 от Споразумението, където са споменати трите държави членки, в които е породил действие най-голям брой европейски патенти. В този смисъл, със Съвместното изявление държавите, ратифицирали Протокола, се обединяват около тълкуването, че за чл. 3 от Протокола следва да се има предвид вместо Обединеното кралство, следващата държава с най-голям брой европейски патенти. Целта на Съвместното изявление е да се преодолеят възникналите пречки от излизането на Обединеното кралство и безпрепятствено да се осигури прилагането на Протокола.
С приемането на проекта на Закон ще се преодолее правната несигурност по отношение на влизането в сила на Протокола и ще се осигури нормалното протичане на процеса по подготовка на работата на Единния патентен съд.
На заинтересованите лица се предоставя 14-дневен срок за предложения и становища по представения за обсъждане проект на акт.
Проектът на постановление предвижда отмяна на Наредбата за представителите по индустриална собственост (Обн., ДВ, бр. 64 от 2017 г.) и отмяна на Постановление № 161 на Министерския съвет от 4 август 2017 г., с което наредбата е приета.
Наредбата за представителите по индустриална собственост е приета на основание чл. 3, ал. 1 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ), като с нея са уредени условията и реда за упражняване на професията представител по индустриална собственост.
С приети през 2020 г. изменения и допълнения на ЗПРПМ (Обн., ДВ, бр. 92 от 2020 г.) отпада основанието в чл. 3, ал. 1 за издаване на изрична наредба, като вместо това в закона е създадена Глава осма „б“ – „Представители по индустриална собственост“. С действащия закон са регламентирани: изискванията за упражняване професията представител по индустриална собственост; провеждането на изпит за придобиване на професионална квалификация; обучението за придобиване на професионална квалификация; признаването на професионална квалификация; учредяването на дружества и съдружия на представители по индустриална собственост; Регистъра на представители по индустриална собственост и Регистъра на дружествата и съдружията на представители по индустриална собственост; правилата в производството по вписване в регистрите и обстоятелствата, подлежащи на вписване; режимът за еднократно или временно предоставяне на услуги от чуждестранни представители; режимът за преустановяване упражняването на професията представител и отписване от регистъра; правата и задълженията на представителите по индустриална собственост, както и правата и задълженията на дружествата и съдружията на представители по индустриална собственост и адвокатите, упражняващи дейност по представителство по индустриална собственост; имуществената отговорност на лицата, извършващи дейност по представителство, и техните дружества или съдружия.
Въведената в ЗПРПМ цялостна уредба на представителите по индустриална собственост и техните дружества и съдружия изключва приложението на Наредбата за представителите по индустриална собственост.
С приемането на предложения проект на постановление се цели предотвратяването на възможността за противоречиво тълкуване на действащата нормативна уредба, свързана с правната регламентация на дейността на представителите по индустриална собственост и ще бъде постигнато съответствие с чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове.
Проектът на Наредба за реда за оформяне, подаване и разглеждане на опозиции по Закона за марките и географските означения има за цел, както постигане на съответствие на подзаконовата нормативна уредба, свързана с оформянето, подаването и разглеждането на опозиции, с разпоредбите на приетия нов Закон за марките и географските означения /ЗМГО/ (Обн. ДВ. бр. 98 от 13 декември 2019 г., изм. и доп. ДВ. бр. 92 от 27 октомври 2020 г.), така и усъвършенстване на законодателството чрез преодоляване на съществуващите нормативни празноти в процедурите, ускоряване на производствата и засилване на правната защита.
С изготвения проект на акт се въвеждат ясни и подробни правила за административния ред, приложим в производствата, образувани във връзка с подадени опозиции по реда на ЗМГО, което от своя страна ще доведе до предвидимост в действията на Патентното ведомство. Лицата, които са заинтересовани от образуване на производство по опозиции, ще имат възможност предварително да се запознаят с условията, на които те трябва да отговарят, включително какви са изискванията за тяхното съдържание, оформяне и подаване, което ще ограничи допускането на формални нередовности при изготвянето им и ще осигури по-бързо протичане на производствата. Детайлната регламентация на начина, по който се извършва формалната експертиза и експертизата по същество на опозицията, ще даде възможност на страните да направят предварителна преценка за ефективността на образуваното производство като по този начин ще се постигне прозрачност и предвидимост в дейността на административния орган и ще се предотврати възможността от объркване на потребителите и евентуално забавяне на процесите по регистрация в резултат на настъпилите законодателни промени.
С наредбата детайлно се регламентира и начина, по който се извършват формалната експертиза и експертизата по същество на подадена опозиция, което ще даде възможност на страните да направят предварителна преценка за ефективността на образуваното производство.
Предложените текстове на проекта на наредба не променят по същество реда и начина, по който протичат и към момента производствата по подаване и разглеждане на опозициите. Същевременно в тях са отразени приетите промени в законодателството, произтичащи от разширяването на кръга на лицата, които имат право лично да извършват действия пред Патентното ведомство, както и на лицата, които могат да извършват действия по представителство. В тази връзка е предвидена възможност лицата, които са установени в държава членка на Европейския съюз, в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария да могат сами да подават опозиции и да участват лично в процедурите по регистрация на обектите, както и да ползват услугите по осигуряване на представителство пред Патентното ведомство не само от представители по индустриална собственост и техни съдружия, а и от дружества на такива представители или от адвокати.
Подробно са разписани правилата за осъществяване на кореспонденцията и за подаване на опозиции, като е предвидено, че освен по досега посочените начини, тези действия могат да бъдат извършвани и по електронен път чрез Портала за електронни услуги на Патентното ведомство, както и чрез Информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление или на посочен от лицето адрес на електронна поща. В съответствие с измененията в законодателството е отразена и промяната, свързана с доказването на реалното използване на по-ранна марка.
В съответствие с новия ЗМГО, в наредбата са отразени промените, свързани с доказването на реалното използване на по-ранна марка, основанията за спиране и прекратяване на производствата по опозиции, както и новите срокове за извършване на отделните действия в производството. Посочен е и редът за обединяване на опозиции срещу една и съща марка и са прецизирани критериите за извършване на оценка за наличието на уважителни причини за непредоставяне в срок на отговори, становища и доказателства.
Държавните такси, дължими от заявителите на марки или географски означения в производствата по подаване и разглеждане на опозиции по ЗМГО, няма да бъдат променяни.
С предложения проект на наредба ще бъде постигнато пълно съответствие на подзаконовата нормативна уредба, свързана с оформянето, подаването и разглеждането на опозиции, с разпоредбите на ЗМГО. По отношение на заявителите на марки и подателите на опозиции и техните представители, Патентното ведомство ще прилага нормативна уредба, която е ясна и предвидима, което ще допринесе за увеличаване бързината и ефективността на производствата по опозиции. Лицата, които имат интерес от това да регистрират марка и да подадат опозиция срещу такава регистрация, ще бъдат улеснени при реализирането на намерението си, като ще могат да направят предварителна преценка на условията, времевия и финансовия ресурс, които ще са необходими, за да защитят правата си.
На заинтересованите лица се предоставя 30-дневен срок за предложения и становища по представения за обсъждане проект на акт."
Проектът на Наредба за разглеждане на спорове по Закона за марките и географските означения /ЗМГО/ е разработен в изпълнение на задължението, произтичащо от влезлия в сила изцяло нов Закон за марките и географските означения (Обн. ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г., изм. и доп. ДВ, бр. 92 от 27 октомври 2020 г.), който предвижда приемането на три отделни подзаконови нормативни актове, които да детайлизират реда и условията за прилагането на отделни разпоредби от ЗМГО.
С изготвения проект на акт се уреждат процедурите, които са въведени за първи път с новия ЗМГО, както и измененията в реда и условията за водене на производствата по спорове, които са променени или допълнени в новия ЗМГО. Въвеждат се ясни и подробни правила за административния ред, приложим в съответните производства, конкретизирани са текстовете, свързани със съдържанието и реквизитите на жалбите и исканията, по-подробно са посочени доказателствата, които са необходими във връзка с правните основания по жалбите или исканията, определени са правилата, които се прилагат при представянето на материали и доказателства.
Приемането на нова наредба се налага и от промените, настъпили в регулирането на обществените отношения, свързани с осигуряването на закрила на обектите на индустриална собственост, направени с приетите изменения и допълнения на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (Обн. ДВ, бр. 92 от 27 октомври 2020 г.). С него са направени изменения и допълнения в ЗМГО, които разширяват кръга на лицата, имащи право да извършват действия пред Патентното ведомство лично, както и на лицата, които могат да извършват дейност по представителство в административните производства. Приета е и нова разпоредба, отнасяща се до правилата за предоставяне на документи и кореспонденция, които са пряко свързани с начина на оформяне и редa за подаване и разглеждане на спорове, поради което е необходимо те да бъдат отразени в проекта на наредба.
С предложения проект на акт ще се постигане пълно съответствие на подзаконовата нормативна уредба, свързана с реда за разглеждане на спорове и реда за образуване, провеждане и приключване на производството за служебно заличаване на регистрацията на марка, с разпоредбите на ЗМГО. Лицата, които са заинтересовани от образуване на производство за разглеждане на спорове или за служебно заличаване на марка, ще имат възможност предварително да се запознаят с условията, на които жалбите и исканията трябва да отговарят, включително по отношение на изискванията за тяхното съдържание, оформяне и подаване, което ще ограничи допускането на формални нередовности при изготвянето им. По този начин ще се постигне прозрачност и предвидимост в дейността на Патентното ведомство, ще се подобри бързината и ефективността на производствата по спорове, което ще улесни лицата, които имат интерес от това да регистрират марка, както и да подадат жалба или искане срещу такава регистрация да реализират намерението си и да защитят правата си.
На заинтересованите лица се предоставя 30-дневен срок за предложения и становища по представения за обсъждане проект на акт.
Проектът на Постановление на Министерския съвет за приемането на Наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения има за цел привеждане на подзаконовата нормативна уредба, отнасяща се до оформянето, подаването и експертизата на заявки за регистрация на марки и географски означения, в съответствие с приетия нов Закон за марките и географските означения /ЗМГО/ (Обн. ДВ. бр. 98 от 13 декември 2019 г., изм. и доп. ДВ. бр. 92 от 27 октомври 2020 г.), в който е предвидено приемането от Министерския съвет на три наредби, които да детайлизират реда и условията за прилагането на отделни разпоредби от ЗМГО.
Приемането на проекта на подзаконовия нормативен акт е необходимо и в съответствие с промените, настъпили в регулирането на обществените отношения, свързани с осигуряването на закрила на обектите на индустриална собственост, направени с приетите и влезли в сила изменения и допълнения в Закона за патентите и регистрацията на полезните модели /ЗПРПМ/ (Обн. ДВ, бр. 92 от 27 октомври 2020 г.). В ЗПРПМ са направени изменения и допълнения в ЗМГО, които разширяват кръга на лицата, имащи право да извършват действия пред Патентното ведомство лично, както и на лицата, които могат да извършват дейност по представителство в административните производства. Приета е и нова разпоредба, свързана с правилата за предоставяне на документи и кореспонденция като всички горепосочени изменения и допълнения са пряко свързани с начина на оформяне и редът за подаване на заявки за марки и географски означения и в тази връзка е необходимо те да бъдат отразени в предвидената нова наредба.
Приемането на Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения е необходимо и по отношение на създаването на ясни и подробни правила относно съдържанието, оформянето, подаването и експертизата на заявки за регистрация на марки и географски означения, с разпоредбите на ЗМГО, както и за постигането на прозрачност и предвидимост в дейността на административния орган и преодоляване на правната несигурност относно начина на прилагане на правилата на Раздел VI от Глава втора и Раздел II от Глава трета на ЗМГО и увеличаване на бързината и ефективността на процесите по регистрация на обектите на индустриална собственост.
На заинтересованите лица се предоставя 30-дневен срок за предложения и становища по представения за обсъждане проект на акт.
Проектът на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, има за цел привеждане на подзаконовата нормативна уредба, свързана със заплащането на дължимите държавни такси в производствата по закрила на обектите на индустриална собственост - патенти, полезни модели и сертификати за допълнителна закрила, в съответствие с приетите изменения и допълнения в Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ) /обн. ДВ, бр. 92 от 27 октомври 2020 г./.
Определените размери на трите нови такси, произтичащи от направените в ЗПРПМ промени, са определени по реда на Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
С приемането на предвидените в акта промени се цели намаляване на административната тежест за потребителите, които имат издадени национални патенти, което ще бъде допълнителен стимул и за лицата, които биха искали да се възползват от закрилата и правата, които се предоставят на притежателите на национален патент.
В резултат от измененията в нормативния акт се очаква и преодоляване на възможността от объркване на потребителите и евентуално забавяне на процесите по регистрация, свързани с несъответствия в терминологията, настъпили след промяната на законодателството.
На заинтересованите лица се предоставя 30-дневен срок за предложения и становища по проекта на акт, които могат да се изпращат на електронен адрес: services@bpo.bg.
Проектът на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, приета с ПМС № 242 от 27.12.1999 г., има за цел привеждане на подзаконовата нормативна уредба, свързана със заплащането на дължимите държавни такси в производствата по закрила на марките и географските означения, в съответствие с приетия нов Закон за марките и географските означения /ЗМГО/ (Обн. ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г.). Със ЗМГО се въвеждат нови правила за заплащане на дължимите държавни такси в производствата по регистрация на марки и географски означения, съгласно които заявителят следва да заплати една единна държавна такса при подаване на заявката - „такса за заявяване и експертиза“, която обхваща всички дейности и процедури, които Патентното ведомство извършва по формалната експертиза и експертизата по същество на заявено географско означение/заявена марка или на заявката за ползвател, както и за вписването им в Държавния регистър на съответния обект на индустриална собственост. Размерът на така определената единна такса за „заявяване и експертиза“ представлява сбор от сега действащите такси за тези услуги, които ще се заплащат еднократно при заявяване на услугата, а не както до момента на два етапа. По този начин ще бъде постигнато съответствие с чл. 3, ал. 1 от Закона за държавните такси.
Промени в Тарифата се налагат и във връзка с несъответствия в терминологията и препратките между текстовете на ЗМГО и Тарифата, настъпили в резултат от промяната на законодателството, които биха затруднили потребителите при упражняването на правата им и биха могли да доведат до забавяне на регистрациите.
С приемането на проекта на постановление се очаква да се преодолее правната несигурност относно дължимите държавни такси в производствата по закрила на марките и географските означения, както и да се прецизират разпоредбите относно вида и размера на дължимите държавни такси. Отпада необходимостта от провеждане на допълнителна кореспонденция за уточняване на дължимите суми, проследяване на срокове, както и необходимостта от заплащане на допълнителни такси при пропускане и възстановяване на тези срокове. Размерът на общата сума, която потребителите дължат остава непроменен, като в същото време са съкратени някои от процедурите.
На заинтересованите лица се предоставя 30-дневен срок за предложения и становища по проекта на акт, които могат да се изпращат на електронен адрес: services@bpo.bg.
Законовата уредба е предвиждала отделно производство в Патентното ведомство на Република България за определяне на общоизвестност на марка или на марка, ползваща се с известност на територията на Република България, по изрично искане на притежателя на марката, след заплащане на такса и представяне на писмени доказателства. В наредбата са уредени производствените правила, по които са се разглеждали исканията.
Със Закона за изменение и допълнение на ЗМГО, обнародван в ДВ, бр. 19 от 9.03.2010 г., са влезли в сила нови правила, като е отменен в цялост чл. 50б, регламентиращ отделното производство в Патентното ведомство по разглеждане на искания за определянето на общоизвестност на марка или на марка, ползваща се с известност на територията на Република България. Приетите изменения на ЗМГО изключват приложението на Наредбата, поради което оставянето й като действащ нормативен акт противоречи на реда, установен с приетите и посочени по-горе изменения на ЗМГО и следователно на чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове.
Предложеният проект на акт цели изключване на възможността за прилагането на нормативен акт, правното основание за приемането на който е отпаднало и предотвратяване на възможността за противоречиво тълкуване на действащата нормативна уредба, свързана с реда и производството, по които Патентното ведомство определя дадена марка като общоизвестна или като марка, ползваща се с известност на територията на Република България.
На заинтересованите лица се предоставя 30-дневен срок за предложения и становища по проекта на акт, които могат да се изпращат на следните електронни адреси: services@bpo.bg и e.dilova@mi.government.bg.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели е изготвен във връзка с необходимостта от осигуряване на изпълнението на т. 4 от Решение на Министерския съвет № 704 от 5 октомври 2018 г., с което са приети мерки за трансформация на модела на административно обслужване.
С цел подобряване на административното обслужване и намаляване на финансовата и административна тежест за заявителите на административни услуги, са предвидени промени в правилата за представителство пред Патентното ведомство. Законопроектът предвижда да бъде разширен кръгът от лица, които могат да извършват представителство пред Патентното ведомство във връзка със закрилата на обектите на индустриална собственост, като тази дейност ще може да бъде упражнявана и от адвокати и съдружия на адвокати, които са вписани в регистрите на адвокатските колегии, съгласно Закона за адвокатурата.
В изпълнение на задължението на страната ни да осигури възможност за прилагане на разпоредбите на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението за Единен патентен съд (ППИ на СЕПС), ратифициран със закон, обнародван в ДВ, бр. 50 от 15 юни 2018 г. и спазването на Регламент (ЕС) № 1257/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2012 г. за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила, са предвидени и изменения, които гарантират, че при предстоящото влизане в сила на ППИ на СЕПС, Република България ще бъде напълно готова да прилага всички действащи правила в тази област.
Предложени са изменения и допълнения във връзка с констатирани непълноти в правната уредба, като липсата на нормативно установени основания за отписване на съдружията на представителите по индустриална собственост и забраната за патентоване не само по същество на биологичните методи за произвеждане на растения и животни, но и на самите растения и животни, произвеждани по тези методи. Констатирана е необходимост от допълване на законодателството, по начин който да осигури реален механизъм за защита интересите на потребителите на услугите, предоставяни от лицата и съдружията, извършващи дейност по представителство по индустриална собственост.
Законопроектът предвижда съответни текстове във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) 2019/933 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 469/2009 относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти, с които се определя редът, по който протича производството пред Патентното ведомство, както и сроковете за произнасяне.
Изготвеният законопроект има за цел да доведе до подобряване качеството на административното обслужване в областта на регистрацията на патентите, полезните модели и сертификатите за допълнителна закрила, както и повишаване бързината на предоставяне на услугите от Патентното ведомство и постигане на яснота, предвидимост и прозрачност в действията на администрацията, така че и физическите лица, които не са специалисти в областта на защитата на интелектуалната собственост, да могат лесно и ефективно да упражняват сами правата си.
На заинтересованите лица се предоставя 30-дневен срок за предложения и становища по законопроекта, които могат да се изпращат и на следните електронни адреси: services@bpo.bg и e.dilova@mi.government.bg.
Изготвянето на проект на нов Закон за марките и географските означения (ЗМГО) е във връзка с изпълнението на ангажиментите на Република България като държава членка на Европейския съюз да транспонира в националното си законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките. С приемането на законопроекта ще бъде постигнато и съответствие с изискванията на европейското законодателство в областта на географските означения и по-конкретно с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.
Законопроектът има за цел както постигане на съответствие на националното законодателство в областта на марките с правото на Европейския съюз и със системите за правна закрила на останалите държави членки, така и усъвършенстване на правната уредба чрез преодоляване на съществуващите нормативни празноти в процедурите, ускоряване процеса на регистрация и придобиване на права, засилване на правната защита.
Законопроектът съдържа две основни групи предложения. Първата е свързана с транспониране на разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2436, които представляват изменение по същество на досега съществуващите правни норми, както и въвеждането на нови спрямо националната система правила за правна закрила на марките. Втората група включва предложения, произтичащи от практиката по прилагане на ЗМГО.
Предвид обемът на предлаганите изменения, както и поради факта, че тези промени са значителни и комплексни и отразяват динамиката в развитието на практиката по прилагане на ЗМГО и едновременно въвеждат нови материалноправни норми и процедурни правила, прилагането на регулаторна намеса е възприето да се извърши посредством приемането на нов закон. По този начин ще се осигури в най-висока степен едновременно постигането на целите на Директива (ЕС) 2015/2436 и хармонизиране на националната правна уредба в областта на марките с правото на Европейския съюз и на другите държави членки, както и усъвършенстване на досегашната правна уредба чрез преодоляване на съществуващите нормативни празноти и несоътветствия.
С предложения законопроект ще се постигне подобряване на действащата към момента нормативна уредба в областта на марките и географските означения и ще се постигне съответствие между българското и европейското право в областта на защитата на търговските марки и географските означения, което ще доведе до изпълнение на задълженията на Република България като държава членка на ЕС за сближаване на националното ни законодателство с това на останалите държави членки и ще повиши ефективността на работа и правната сигурност за бизнеса и потребителите.
В съответствие с разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/943, в законопроекта са регламентирани предмета, ограниченията по прилагането му, основните принципи, както и критериите, на които една информация трябва да отговаря, за да може да бъде определена като търговска тайна. Въведени са определения за притежател на търговска тайна, нарушител и стоки – предмет на нарушение. Подробно са определени обстоятелствата, при които придобиването на търговска тайна се счита за правомерно, както и случаите, при които ще се приема, че придобиването, използването или разкриването на търговска тайна е неправомерно. Определянето на конкретно поведение като неправомерно, от своя страна, ще е предпоставка за налагане на предвидените в законопроекта специални мерки, които имат за цел гарантиране правата и законните интереси на притежателите на търговски тайни.
Със законопроекта подробно е регламентирано съдебното производство по установяване на неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, като са предвидени видовете искове, които притежателят на търговска тайна ще може да предяви с оглед защита правата си върху информацията, представляваща търговска тайна по смисъла на закона. Включени са разпоредби с видовете обезпечителни мерки, които съдът, по искане на притежателя, ще може да наложи с оглед ограничаване или предотвратяване на последиците от неправомерното поведение. Предвидени са и правила за осигуряване и гарантиране поверителността на съдебното производство, с цел опазване и неразкриване на търговската тайна – предмет на делото, от лицата, получили достъп до нея, което ще направи и правната закрила по съдебен ред по-привлекателна. В законопроекта се съдържат и правила относно начина на определяне на обезщетението за вредите, настъпили от неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, включително и от трети лица, изброени са допълнителните мерки, които съдът, с решението по делото, ще може да наложи спрямо нарушителя, както и обстоятелствата, които подлежат на преценка при определянето на най-подходящите такива в конкретния случай. С цел превенция и информиране на обществеността за конкретно извършеното нарушение, е регламентирана възможността съдебните актове да бъдат публикувани и огласени за сметка на нарушителя при спазване и гарантиране на поверителността на търговската тайна. В законопроекта са предвидени и разпоредби, които имат за цел осигуряване изпълнението на постановеното съдебно решение, в това число и разпоредби, отнасящи се до възможността митническите органи да задържат стоки на границата въз основа на допуснато от съда обезпечение или въз основа на влезли в сила съдебни актове. Регламентирана е и възможността за налагане на подходящи мерки при злоупотреба с процесуални права.
С проекта на Постановление на Министерския съвет за приемането на Наредба за разглеждане на спорове по Закона за промишления дизайн /ЗПрД/ се цели въвеждането на ясни и подробни правила относно административният ред за разглеждане на специфичните производства по спорове, което от своя страна ще доведе до предвидимост на действията на Патентното ведомство по разглеждане на постъпили жалби и искания по чл. 41 от ЗПрД. Лицата, които са заинтересовани от образуване на производство по спорове ще имат възможност предварително да се запознаят с условията и изискванията, на които следва да отговарят жалбите и исканията, което ще ограничи допускането на формални недостатъци при подаването им и ще осигури по-бързото протичане на производствата. Детайлната регламентация на различните правни основания и конкретните фактически обстоятелства, които подлежат на доказване в производствата, от друга страна дава и възможност на страните, както за предварителна преценка за ефикасността на образувано по тяхна инициатива производство, така и за осигуряване на успешното му протичане.С проекта на Наредба за разглеждане на спорове по ЗПрД се уреждат изискванията за формата и съдържанието на жалбите и исканията по чл. 41 от ЗПрД, възможните начини за подаването им, правилата за водене на кореспонденция със страните в производствата, подробно се разглеждат фактите и обстоятелствата, които подлежат на доказване с оглед различните правни основания за подаване на жалби и искания, предвиждат се и основания за спиране и прекратяване на производствата по спорове. С проекта на Наредба е регламентиран и редът за провеждане на производството по служебно заличаване на регистрацията на национални промишлени дизайни на основание чл. 29, ал. 5 от ЗПрД.
Споразумението относно Единния патентен съд (СЕПС) от 19.02.2013 г. предвижда създаването на Единен патентен съд, който да има юридическа правосубектност във всяка договаряща държава членка и да се ползва с най-широката правоспособност, предоставена на юридическите лица съгласно националното право на тази държава. Република България е ратифицирала Споразумението на 08.04.2016 г. Законът за ратифициране на СЕПС е обнародван в Държавен вестник бр. 32 от 22.04.2016 г.
Протоколът за предварително изпълнение (ППИ) на Споразумението относно Единния патентен съд е част от пакета документи, чието одобрение и ратифициране от държавите членки, ратифицирали СЕПС, е необходимо за започване на работата на Съда. Текстът на Протокола е одобрен с Решение по Протокол № 33 от заседание на Министерския съвет от 2.08.2017 г. ППИ е подписан от името на правителството на Република България на 11.09.2017 г. при условие за последващо ратифициране, което е предвидено с настоящия проект на Решение на Министерския съвет за предложение до Народното събрание за ратифицирането със закон на Протокола за предварително изпълнение на:
С проекта на Постановление на Министерския съвет за приемането на Наредба за разглеждане на спорове по реда на Закона за марките и географските означения /ЗМГО/ се цели въвеждането на ясни и подробни правила относно административният ред за разглеждане на специфичните производства по спорове, което от своя страна ще доведе до предвидимост на действията на Патентното ведомство по разглеждане на постъпили жалби и искания. Лицата, които са заинтересовани от образуване на производство по спорове ще имат възможност предварително да се запознаят с условията и изискванията, на които следва да отговарят жалбите и исканията, което ще ограничи допускането на формални недостатъци при подаването им и ще осигури по-бързото протичане на производствата по тях. Детайлната регламентация на различните правни основания и конкретните фактически обстоятелства, които подлежат на доказване в производствата ще предоставят възможност на страните за предварителна преценка за ефективността на образувано по тяхна инициатива производство, както и за осигуряване на успешното му протичане.
С Наредбата за разглеждане на спорове по реда на Закона за марките и географските означения се уреждат изискванията за формата и съдържанието на жалбите и исканията по чл. 42 и чл. 64 от ЗМГО, възможните начини за подаването им, правилата за водене на кореспонденция със страните в производствата, подробно се разглеждат фактите и обстоятелствата, които подлежат на доказване с оглед различните правни основания за подаване на жалби и искания, предвиждат се и основания за спиране и прекратяване на производствата по спорове. С проекта е регламентиран и редът за провеждане на производството по служебно заличаване на регистрацията на национални марки на основание чл. 26, ал. 6 от ЗМГО.
С проекта на Постановление се изменят размерите на таксите за услуги, предоставяни от Патентното ведомство на Република България, установени в чл. 5 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, чл. 4 от Закона за марките и географските означения, чл. 6 от Закона за промишления дизайн, чл. 42 от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни, чл. 5 от Закона за топологията на интегралните схеми.
Промяната цели оптимизиране на съществуващите и отпадане на част от досега предоставяните услуги, начини за предоставяне на услугите и други. Определянето на услугите в Тарифата, за които се дължат такси е съобразено изцяло със законодателната уредба на другите страни членки на ЕС , както и с тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост.
С предлаганият проект се предлага да отпаднат общо 10 такси, включително 2 отпаднали услуги, 2 услуги, които се предоставят безплатно и 6 отпаднали такси за допълнителни подуслуги. Броят на трансформирани услуги е 3. Предлагат се и две нови услуги.
Намалени са общо 63 на сто от всички такси, като средно аритметичният процент на намаление е 11 на сто.
Проектите на постановление, доклад до Министерския съвет, предварителната частична оценка на въздействието и на становището на Дирекция „Модернизация на администрацията“ можете да намерите на адрес: http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.as...
Документите са публикувани на сайта за обществени консултации и на интернет страницата на Министерство на икономиката на 20.10.2017 г.
На заинтересованите лица се предоставя 30-дневен срок за предложения и становища по проекта на постановление, който изтича на 20.11.2017 г.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означение е изготвен от Патентно ведомство с цел привеждане на действащия закон в съответствие с изискванията на европейското законодателство и по-конкретно с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1151/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.
С оглед на прилагането на европейското законодателство, проектът на закон предвижда прекратяване на регистрацията на географските означения за земеделски продукти и храни, направена по реда на ЗМГО. Регистрацията на тези продукти и храни ще се извършва единствено по реда на Регламент (ЕС) № 1151/2012, съгласно процедурата, предвидена в Наредба № 16 от 14 септември 2007 г. за подготовка и представяне на искания до Европейската комисия относно земеделските продукти и храни със защитени географски означения и традиционно специфичен характер, за контрол за съответствие с продуктовата спецификация и поддържане на база данни на производителите и контролиращите лица.
Целта на проекта на Наредба за представителите по индустриална собственост е професията „представител по индустриална собственост” да бъде утвърдена като такава от обществена значимост и да бъде детайлно регламентирано придобиването на правоспособност за нейното упражняване.
По предложение на Министерството на икономиката е преработен проектът на Закон за представителите по индустриална собственост. Основната промяна е свързана с отпадане на предвиденото в законопроекта задължително членство в Камарата. На основание чл.26, ал.2 от Закона за нормативните актове публикуваме изготвения законопроект и мотивите към него за предложения и становища на заинтересованите лица. Предложенията и становищата си можете да изпращате в срок до 03.06.2015 г. на електронна поща mrasheva@bpo.bg, регистратурата или на пощенския адрес на Патентното ведомство.
Проектът на Закон за представителите по индустриална собственост и мотивите към него се публикуват за предложения и становища на заинтересованите лица. Предложенията и становищата си можете да изпращате в срок до 12.01.2015 г. на електронна поща mrasheva@bpo.bg, mradulova@bpo.bg, в регистратурата или на пощенския адрес на Патентното ведомство. Основната промяна е свързана с отпадане на предвиденото в законопроекта задължително членство в Камарата. На основание чл.26, ал.2 от Закона за нормативните актове публикуваме изготвения законопроект и мотивите към него за предложения и становища на заинтересованите лица. Предложенията и становищата си можете да изпращате в срок до 03.06.2015 г. на електронна поща mrasheva@bpo.bg, регистратурата или на пощенския адрес на Патентното ведомство.
Патентното ведомство предлага за обществено обсъждане проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Споразумение за Единен патентен съд, което предстои да бъде подписано на 19 февруари 2013 г. от държавите - членки на ЕС, участващи в установеното през 2011 г. засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила.
Споразумението за Единния патентен съд е създадено в изпълнение на приоритетите от обновения Лисабонски дневен ред – Стратегията „Европа 2020”: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, при който Европейската комисия е включила създаването на специализирана патентна юрисдикция, едновременно със създаването на единна патентна закрила в рамките на ЕС като дейност от водещата инициатива – „Съюз за иновации“.
То е част от проекта за единна патентна система на Европейския съюз, насочена към стимулиране на иновациите в Европа. Единният патентен съд е вторият стълб на тази система, наред с единната патентна закрила. Двата стълба са неразривно свързани помежду си. Затова Споразумението относно Единния патентен съд е необходимо допълнение към вече създадената единна патентна закрила с Регламент (ЕС) № 1257/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2012 година и Регламент (ЕС) № 1260/2012 на Съвета от 17 декември 2012 г. Със Споразумението се установяват следните правила и структури:
Създава се Единен патентен съд за решаване на спорове относно Европейски патентни и Европейски патенти за единно действие и сертификати за допълнителна закрила на такива патенти. Съдът е общ за договарящите се държави членки и подлежи на същите задължения като всеки национален съд с оглед съблюдаване на законодателството на Съюза.
Съдът ще действа в съответствие с правото на Съюза и да зачита неговото върховенство. В случай на нарушаване на правото на Съюза от страна на Апелативния съд договарящите се държави членки следва да носят солидарна отговорност за вреди и следва да се прилагат производствата за нарушения срещу всички договарящи се държави членки съгласно членове 258, 259 и 260 от ДФЕС.
Системата на Съда е децентрализирана. Съдопроизводството е двуинстанционно и включва Първоинстанционен съд и Апелативен съд.
Първоинстанционният съд е децентрализиран и включва централно и местни/регионални отделения. Централното отделение е със седалище в Париж и подразделения в Лондон и Мюнхен. Местни или регионални отделения ще се установяват по искане на съответните договарящи държави.
Съставите на отделните съдилища са многонационални. Първоинстанционният съд заседава в състав от трима съдии, а Апелативният съд – в състав от пет.
Съдът ще бъде съставен от съдии, които са с юридическа или техническа подготовка. Съдиите следва да осигуряват най-високите стандарти на компетентност и доказани способности в областта на патентните спорове. Съдиите с юридическа подготовка следва да притежават квалификациите, необходими за назначаване на съдебни длъжности в договаряща държава членка. Съдиите с техническа подготовка следва да имат университетска степен и професионална компетентност в областта на техниката, както и познания в областта на гражданското и гражданското процесуално право.
Споразумението установява един набор от процедурни правила, приложими за производството пред всички отдели и инстанции на Съда. Производството в Съда се състои от писмена, предварителна и устна фаза.
Езикът на производството в местно или регионално отделение е официалният език на договарящата държава членка, в която се намира съответното отделение, или официалният език, посочен от договарящите държави-членки в едно и също регионално отделение. Страните имат правото да изберат за език на производството езика, на който е издаден патента, след одобрение от страна на компетентното отделение; езикът на производството в централното отделение е езикът, на който е издаден съответният патент; езикът на производството в апелативния съд е езикът на производството в Първоинстанционния съд.
Съдът има правомощието да налага временни и обезпечителни мерки с цел предотвратяване на предстоящо нарушение и забрана за продължаването на предполагаемо нарушение.Страните могат да се представляват единствено от адвокати, които имат разрешение да практикуват в съд на договаряща държава членка; представителите на страните могат да бъдат подпомагани от патентни представители, които имат право да се изказват на заседания в Съда.Съдът има изключителната юрисдикция по отношение на европейските патенти с единно действие и на европейски патенти, в които се посочват една или повече договарящи се държави членки, както и по отношение на сертификати за допълнителна закрила, издадени въз основа на такива патенти.
Ищецът следва да заведе иск в местното отделение в договарящата държава членка, в която се е случило или може да се случи действителното нарушение, или по местоживеене на ответника, или в регионалното отделение, в което участва договарящата държава членка. В случай че в съответната договаряща държава членка няма местно отделение и не участва в регионално отделение, ищецът завежда иска в централното отделение. Страните разполагат със свободата да се споразумеят в кое отделение на Първоинстанционния съд (местно, регионално или централно) може да бъде заведен иск.
В случаите на насрещни искове за прекратяване на действието на патент, местното или регионалното отделение може да продължи със съдопроизводството по иска за нарушение, независимо дали отделението разглежда и насрещния иск или го отнася за решение към централното отделение.
Решенията на всички отделения на Първоинстанционния съд, както и решенията на Апелативният съд подлежат на изпълнение във всяка договаряща държава членка.Съдът основава решенията си на общностното право, на споразумението, на Европейската патентна конвенция (ЕПК), други международни споразумения относно патентите и обвързващи всички държави членки и на приложимото национално право.
Споразумението предвижда, че патентът предоставя на притежателя си правото да предотвратява пряко или непряко използване на изобретението от трети лица без негово съгласие на териториите на договарящите държави членки, че притежателят има право на обезщетение при неправомерно използване на изобретението, както и че притежателят има правото да иска възстановяване на пропусната поради нарушението печалба и претърпяна загуба, дължимото възнаграждение при получено разрешение за използване или печалбата, получена от неправомерното използване на изобретението.
В хода на преговорите Седалищата на централните органи на съда бяха разпределени както следва:
Домакинството на централното отделение на Първоинстанционния съд ще бъде поделено между Париж (Франция), Лондон (Великобритания) и Мюнхен (Германия), като трите отделения ще разглеждат различни спорове в зависимост от областта на техниката на изобретението.
Седалището на Апелативния съд и Регистърът ще се намират в Люксембург.
Любляна (Словения) и Лисабон (Португалия) ще поделят домакинството на Центъра за патентно посредничество и арбитраж.
Центърът за обучение на съдии ще бъде установен в Будапеща (Унгария).
Очакваните резултати от Споразумението за Единния патентен съд са, че наред с регламентите относно единната патентна закрила, ще се премахне сега съществуващата фрагментация на патентната система в Европа. Тя се характеризира със скъпо и рисково съдопроизводство, което се провежда в множество национални съдилища и често завършва с противоречащи си решения.
Създаването на Единния патентен съд ще осигури единна практика в областта на патентната закрила. Той ще спомогне също така за драстично намаляване на разходите по съдопроизводството, тъй като на страните няма да се налага да водят успоредни съдебни производства пред различни национални юрисдикции. Предлаганата система за съдопроизводство би позволила значителни икономии за европейските предприятия.Създаването на Единен патентен съд, ведно с единната патентна закрила ще подобри инвестиционния климат в България, като осигури на местните и чуждестранни предприятия по-добри условия за защита на технологичните им постижения у нас и за извършване на иновационна дейност на територията на България.
Предложения и становища може да се изпращат в законоустановения срок (14 дни) на електронен адрес: mradulova@bpo.bg.
Изготвен е Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели. Законопроектът с мотивите към него са публикувани за предложения и становища по него от заинтересованите страни. Предложенията и становищата си можете да изпращате в срок до 30.09.2012 г. на електронна поща zmileva@bpo.bg, в регистратурата или на пощенския адрес на Патентното ведомство.
Закон за Камарата на представителите по индустриална собственост и мотивите към него за предложения и становища на заинтересованите лица. Предложенията и становищата си можете да изпращате в срок до 16.07.2012 г. на електронна поща mradulova@bpo.com, в регистратурата или на пощенския адрес на Патентното ведомство.
Е-Услуги
