Патентно ведомство на Република България e домакин на международна конференция на тема „Българските занаяти – традициите срещат бъдещето“ (1и 2 юли, София - Пловдив), организирана в партньорство с Европейската комисия (ЕК) и Службата на ЕС за интелектуална собственост.
Първият ден на форума, който се проведе в Гранд хотел „София“ премина при изключителен интерес от страна на занаятчийските структури и производители, държавни институции, етнографски музеи, представители по индустриална собственост. Конференцията е част от European Capital Tour на ЕК и информационната кампания на Ведомството по повод новия регистрационен режим на Географските указания за занаятчийските и промишлени продукти, като Троянска, Бусинска или Царска сграфито керамика, Чипровски или Котленски килими и други, чиято регистрация преминава от национално на ниво Европейски съюз.
Инж. Оля Димитрова, председател на Патентното ведомство, поздрави участниците и подчерта, че през тази година географските указания за занаятчийски и промишлени продукти (ГУЗПП) са на фокус за екипа на институцията и съобщи, че Ведомството започва поредица от работни срещи с Националната занаятчийска камара, както и с отделните занаятчийски производители, с които се стреми да идентифицира и локализира традиционни български занаяти, с цел тяхното регистриране като ГУЗПП в Европейския съюз. Реалното придобиване на закрилата обаче зависи от инициативността и активното участие на самите производители посочи инж. Оля Димитрова. Тя добави, че за Ведомството е от ключово значение привличането на специалисти, които да удостоверяват автентичността на производствените технологии и уникалността на изработката на изделията и изрази готовност за диалог с всички заинтересовани лица. Също така ще търсим експертна помощ и съдействие и от представителите по индустриална собственост, както и от специализирани адвокатски кантори, познаващи в дълбочина националното и европейско законодателство в областта на индустриалната собственост.
Заместник-министърът на икономиката и индустрията Невена Лазарова откри конференцията и каза, че в днешната икономическа динамика се осъзнава все по-ясно значението на занаятите като пазители на културното ни наследство и като двигател за регионалното развитие, предприемачество и създаване на работни места в малките населени места.
Заместник-министърът на туризма Павлин Петров подчерта, че занаятчийството е богатството на България и това е нашата културна карта за бъдещото развитие не само на културата, но и на туризма.
Заместник-министърът на земеделието и храните Лозана Василева от своя страна изрази увереност, че новият регистрационен режим на географските указания за занаятчийските и промишлени продукти ще подпомогне опазването и развитието на културното наследство в занаятчийски и промишления сектор на продуктите, съобразно техния географски произход, традиции и специфика на изработка.
Клаудия Мартинес Феликс, заместник-ръководител на отдел „Интелектуална собственост“ в Генерална дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ към Европейската комисия се включи от Брюксел изтъкна важността на събитието, защото то се фокусира върху инициативата на Комисията за насърчаване и разпространяване на информацията за ГУЗПП. Тя посочи, че ЕС иска да опази своето наследство и отбеляза, че това допринася и за конкурентоспособността на Съюза.
Едита Демби-Сивек, заместник-изпълнителен директор на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост заяви, че България разполага с известни продукти, които са регистрирани географски указания и даде пример с Българското кисело мляко и изтъкна, че запазването на традициите отива далеч отвъд националните граници. „Нашата задача е да помогнем на малките предприемачи да защитят своята интелектуална собственост“ и добави, че новият регламент цели да защити наименованията на ГУЗПП от фалшификация и да помогне на потребителите да идентифицират оригиналните продукти.
„Без българските занаяти, няма бъдеще“, заяви председателят на Регионалната занаятчийска камара на София и София област Кръстьо Капанов.
В конференцията се включиха като лектори Вирджиния Мелгар, председател на 5-и Апелативен състав на Службата на ЕС за интелектуална собственост и Тамаш Кирали, експерт от отдел „Интелектуална собственост“ в Генерална дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ към Европейската комисия, Мария Петкова – главен експерт в дирекция „Спорове и административно-наказателна дейност“ и Калина Димова – главен експерт в дирекция "Експертиза и опозиция на марките и географските означения в Патентно ведомство, които участват в работните групи и Комитета по новия регламент, председателят на УС на Националната занаятчийска камара Иван Влаев и зам.-кметът на Троян Вероника Тодорова.
Председателят на Националната занаятчийска камара Иван Влаев заяви, че Регламентът за защита на ГУЗПП е от изключителна важност за гилдията, тъй като пряко засяга възможността за защита на националната идентичност и уникалност на българските занаятчийски изделия. Той изрази надежда, че реформата в режима на регистрация ще е от полза за дългогодишната битка с неавтентичните евтини имитации, които заменят на пазара истинските автентични български занаятчийски изделия, създадени от талантливите ръце на нашите майстори.
Заместник-кметът на Троян Вероника Тодорова представи занаятчийските традиции на региона и сподели загрижеността на общинската администрация от намаляващия брой млади занаятчии, както и от липсата на съвременна пазарна рамка, необходимостта от обучение и институционална подкрепа.
Същността на реформата в регистрационния режим на географските указания за занаятчийски и промишлени продукти се превърна в ключова тема на конференцията „Българските занаяти – традициите срещат бъдещето“, като предизвика оживени и в същото време конструктивни дискусии след всеки от трите панела.
Марина Цекова, модератор
Модератор на събитието беше журналистката Марина Цекова от Нова телевизия, която успешно насочи дебата към реалните предизвикателства и възможности на сектора.
Снимки: Евгени Димитров, Булфото
Е-Услуги
