Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация регламентира международна регистрация само на наименованията за произход.
Лисабонската спогодба дава следното определение на понятието “наименование за произход”: географското наименование на една страна, област или местност, което служи за означаване на един продукт, който произхожда оттам, и чиито качества или свойства се обуславят от географската среда, включваща природните и човешките фактори.
Съгласно Лисабонската спогодба закрилата на наименованията за произход може да се осигури чрез международната им регистрация.
Системата за международна регистрация на наименованията за произход се администрира от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), което се намира в Женева, Швейцария. То поддържа международния регистър и публикува данните за регистрацията в специалния Бюлетин на международните наименования за произход.
Лисабонската Спогодба осигурява закрила срещу всякакви присвоявания или имитация, дори ако истинският произход на продукта е означен или ако наименованието е използвано в превод или придружавано от изрази като “род”, “тип”, “начин”, “имитация” или други подобни.
Държавите членки на Лисабонската спогодба образуват Специален съюз в рамките на Съюза за закрила на индустриалната собственост. Те осигуряват правна закрила на наименованията за произход на своите заявители във всички останали страни въз основа на само една заявка за регистрация. България става страна по Спогодбата на 12.08.1975 г.
Всяко заинтересовано физическо или юридическо лице, след като е
регистрирало съответното наименование за произход в страната на
произхода, може да подаде чрез Ведомството на тази страна заявка до
Международното бюро на Световната организация за интелектуална
собственост (СОИС) за международна регистрация на същото наименование за
произход.
Съдържание на заявката:
Чрез международната заявка и неговата регистрация наименованието за
произход получава същия обем на правна закрила, която би се получила
чрез заявки, подадени отделно във всяка страна. Единственото условие за
предприемане на международна регистрация е наименованието за произход да
е регистрирано в страната на произхода. Без такава регистрация
заявителят не може да подаде заявка в Международното бюро на СОИС.
Международното бюро завежда молбата за международна регистрация и я
вписва в международния регистър на наименованията за произход.
След това Международното бюро съобщава за извършената регистрация на Ведомствата на страните членки на Лисабонската спогодба.
В едногодишен срок от получаването на уведомлението за регистрация,
закрилата може да бъде отказана на територията на всяка отделна страна,
ако Ведомството на тази страна установи пречка за допускане на закрила
по своето национално законодателство. Следователно до изтичането на
едногодишния срок за възражения международната заявка има статут на
национална заявка.
Международното бюро уведомява незабавно Ведомството на страната на
произхода за всяко уведомление за отказ на регистрация, направено от
Ведомството на друга страна. Заинтересованото лице ще може да прибегне в
тази друга страна до всички съдебни и административни интервенции,
които са на разположение на гражданите на тази страна.
Международната регистрация се поддържа докато наименованието за произход се закриля в държавата на произхода.
От 11 до 21 май 2015 г. в Женева е проведена дипломатическа конференция за приемане на Женевски акт към Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация. Този Акт установява международната система за регистрация и закрила както на наименования за произход, така и на географски означения.
Женевският акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания влезе в сила на 26 февруари 2020 г.
Е-Услуги
