Наредба за реда и начина за определяне на марка като общоизвестна и марка, ползваща се с извествост
            На заседанието на Министерския съвет на 13 септември 2007 г. бе приета Наредбата за реда и начина на определяне в Патентното ведомство на марка като общоизвестна и марка, ползваща се с известност на територията на Република България.
            Наредбата включва четири глави - Общи разпоредби, Комисия, Оформяне и подаване на искания за определяне на определяне на марката като общоизвестна или ползваща се с известност на територията на Република България и Производство пред Патентното ведомство.
            В глава първа „Общи разпоредби” се съдържат разпоредби за създаването на държавен регистър за общоизвестните марки и марките, ползващи се с известност; данните, които следва да се вписват в този регистър; съдържанието на досието, което ПВ трябва да поддържа за всяка такава марка.
            Глава втора регламентира състава на Комисията, която разглежда постъпилите искания за определяне на марка като общоизвестна или ползваща се с известност на територията на Република България. Съгласно чл.5, ал.1 комисията е постоянна и се състои от председател и различни тричленни състави, чиито членове се назначават със заповед на председателя на Патентното ведомство по всяко отделно искане.
            За да се разгледа претенцията се общоизвестност или известност на марка на територията на Р България, в Патентното ведомство следва да се  подаде искане. В чл.8 е предвидено, че искането може да подаде лице, което счита марката си за общоизвестна или ползваща се с известност на територията на страната ни. Изчерпателно са регламентирани данните, които следва да се съдържат в искането, както и данните, които следва да съдържат материалите, които служат като доказателство за претендираната общоизвестност или известност на марката. За искането се заплаща държавна такса.
            Исканията се разглеждат по реда на постъпването им. В чл.15, ал.2 изрично се регламентира, че определянето на марката като общоизвестна или ползваща се с известност на българска територия се извършва въз основа на законовите критерии, съгласно чл.50а от ЗМГО. Съставът, разглеждащ искането, изготвя становище по него, което се подписва от всички членове и се представя на председателя на Патентното ведомство за вземане на решение. Чл.18 регламентира вида на решенията и тяхното съдържание. Статутът на общоизвестна или на ползваща се с известност на територията на Р България марка се признава от момента, към който е доказано, че марката е станала такава и има действие до изтичането на пет годишен срок от публикацията й в Официалния бюлетин на Патентното ведомство.
            С приемането на Наредбата се запълва съществуващата до този момент празнина в правната регламентация по отношение на общоизвестните марки или марките, ползващи се с известност и се гарантира прозрачността на действията на Патентното ведомство в тази област.